Конър Макгрегър: По-силен съм, като Арнолд Шварценегер
Той е един от най-успешните ММА бойци в света, суперзвездата на бойните спортове, ирландецът с избухлив темперамент и изострен език, който се трансформира в един от най-значимите и заможни спортисти на своето време. Конър Макгрегър познава триумфа и неуспеха и не е роден със златна лъжичка в устата. Той дойде в България в четвъртък, с цел да гостува на галавечерта „ MAX Fight 56 ” в зала „ Арена София ”.
Вижте какво описа Макгрегър за живота си преди звездната спортна кариера, най-тежката си травма и глада за победа в предаването.
Защо сте тук?
Тук съм поради моята марка уиски. Пожънахме огромен успех с него, трансформира се в световен феномен. Сега го презентираме в София и в България като цяло. Много се гордея с това и за мен е изключителна чест. Исках да дойда и да споделя любовта, поддръжката и да заздравя връзките си. За първи път съм тук, хората се държат доста благо с мен. Дойдох и за да гледам бойното шоу. Ще видя какви ММА таланти има България. Моят бранд уиски поддържа събитието.
Тренирате ли с български бойци?
Не. Но определено търся хора, с които да упражнявам. Ако остана тук по-дълго, ще нуждая се от бойци, с които да упражнявам сигурно.
Каква е разликата като се биете в този момент, когато сте толкоз сполучлив, спрямо началото, когато не сте били звезда и сте нямали пари и благоприятни условия?
Аз се стремя към състезание, то е движещата ми мощ. Не се удрям за пари или популяност, а за чувството да се съревноваваш със себе си и да подлагаш на тестване уменията, които си упражнявал в залата, на огромна сцена. Така че няма разлика за мен - дали се удрям пред един човек или пред един милион души. Пак се биеш, отново се конкурираш. Усещанията са едни и същи.
Могат ли триумфите да скапват човек? Вашият триумф разглези ли Ви?
Не. Хората биха го споделили, само че ето ме тук – работя повече от всеки път. Така, че не бих го споделил.
Защо го споделят тогава?
Когато се събудиш и имаш всичко - човек, който ти прави готви храната, хубави облекла, скъпи и хубави неща, може да загубиш тласък. Но аз постоянно се стремя към съревнованието. То ме успокоява, то е моето лекарство. Знаете, от няколко години не съм се състезавал заради травма, от която скоро се възвърнах. Много съм благополучен и се усещам блажен. Благодаря на Господ и на лекарите, които ми помогнаха. Чакам с неспокойствие да се върна в надпреварите. Гладен съм за победа и доста се вълнувам.
Колко пирони имате в левия си крайник?
Имам железна пластина, титаниево желязо от коляното до глезена. Така, че кракът ми към този момент не може да бъде строшен.
Значи в този момент сте по-добър?
По-силен съм, като Арнолд Шварценегер, Терминаторът от „ Терминатор 2 ”.
Вярно ли е, че в миналото сте работили като водопроводчик?
Да.
Бяхте ли добър в работата си?
Не, само че можех да върша страховит чай! (смее се) Това беше в младите ми години, бях единствено чирак, който учеше занаята. Но до момента в който учех занаята, също се подготвях да бъда войник. И в един миг поех риск, който се отплати.
Ремонтирали ли сте водопроводите на Ваши почитатели?
Аз бях промишлен водопроводчик, работех на огромни обекти, като този. Правех водопроводната система в такива здания, където тръбите са чугунени, огромни и тежки. Това е по-тежка работа. Не съм ремонтирал в жилищни здания.
Колко работни места сте сменили, до момента в който се борехте да станете боеца, който сте в този момент?
Работил съм няколко неща, бях снабдител на хранителни артикули с татко си преди доста години. Доставяхме чипс и сладки в магазини в Ирландия. Обикаляхме с вана, спирахме пред магазините и доставяхме чипс, сладки, шоколад и аз ги редях по етажерките. Но Слава Богу открих бойните спортове и се получи.
Гледах изявление, в което казвате, че сте били треньор по бокс на дами. Вярно ли е?
Да, това е правилно. Точно преди да направя дебюта си в UFC. Вече бях станал международен първенец в две категории в авторитетна организация, само че нямаше пари в това. Затова се наложи да стартира работа в залата, в която се упражнявах, като треньор по бокс за дами. Тренирах майка ми, сестрите ми и техните приятелки.
Получавах по 5 евро на час за човек и се е случвало от време на време да пристигна единствено един човек. Съответно съм имал единствено 5 евро за цялата седмица. С тези 5 евро отивах в магазина да си купя кутия пилешко филе, пакет броколи и дребна опаковка доматен сос и това ми беше храната за цяла седмица.
Тренирали сте майка си?
Да, майка ми, сестрите ми и още няколко дами, които идваха на тренировките. Понякога идваха няколко споделяха, че ще дойдат и не се появяха след това. Така оставах с по един човек.
Те имаха ли същата спортна гняв, която Вие показвате до момента в който се биете?
Не, аз бях добър треньор. Поддържах ги в добра форма и имах добра система. И в действителност да съм треньор ми позволяваше да заставам повече време в залата, тъй че трябваше да съм предан. Не можех просто да не дойда, тъй като тези дами ме чакаха. Трябваше да бъда там дори в дните, в които не желаех да упражнявам, трябваше да отида. Това ми оказа помощ да прекарам повече време в залата, което пък докара до това да съм по-добър войник.
На какъв брой години бяхте, когато за първи път влязохте в залата и станахте войник?
Тренирал съм бокс и кикбокс още като младеж, само че ММА беше доста нов спорт. Той не съществуваше в Ирландия и имаше единствено едно място, на което можеше да се практикува – фитнес залата „ Стрейт Плюс ”. Там ме посрещна моят треньор, който и до през днешния ден работи с мен. Влязох при него в залата, към 16 или 17-годишен и започнах да упражнявам ММА. Две или три седмици по-късно влязох в първата си борба. Останалото е история.
Наистина останалото е история. Вашите близки – майка Ви, жена Ви, гледат ли срещите Ви?
Да, майка ми гледа със закрити очи. Може първоначално да седне до кръга, само че когато стартира боят, тя бяга от залата. Трудно е за фамилията и околните ми, даже за мен. По-лесно е да се удрям вътре, в сравнение с да виждам някой прочут по какъв начин се бие.
А по какъв начин гледате Вашите срещи? Имате доста триумфи, само че също сте и побеждаван. Колко мъчно е да гледате Ваша загуба?
Победите и загубите са част от играта. Това е приключението ММА. Не става дума толкоз за резултатите, а за уроците по пътя. Как виждам мачовете – поставям си очилата, сядам с лист и химикал, и виждам всеки подробност. Записвам си всичко, което не съм забелязал.
А мъчително ли е за гледане?
Не, аз се гордея с бойните си умения. Това изисква много кураж. Имал съм страхотни триумфи кой от кой по-голям и също много загуби. Това е част от пътя ми и се гордея с него. Но не преставам напред. Историята ми надалеч не е завършила.
Успехите или неуспехите са по-добри учители?
Можете да кажете, че научавате повече от загубите, сигурно. Но също по този начин може да изпитате блаженство след триумфи. Ако спечелиш един път, си победител. Не би трябвало да тренираш, ти си най-хубавият. Умът ти може да стане ленив. Започваш да имаш его, а в бойните изкуства не можеш да имаш его. В залата споделяме: Остави егото си пред вратата. Работи и по двата метода. Важно е да запазиш централизация и да се фокусираш върху уроците без значение от резултата. Така ставаме по-добри.
Обикновено зад всеки популярен състезател има един вманиачен родител, който се жертва и окуражи. Вие имате ли подобен?
Майка ми, имам страхотни родители, които са с мен и до през днешния ден, Слава Богу. Майка ми и татко ми са добри с мен. Майка ми би направила всичко за мен сигурно. Когато напуснах работата си като водопроводчик си потеглих с думите: „ Няма да се върна. Това не е за мен. “ Казах, че ще стана професионален войник. Но никой в Ирландия или въобще в ММА не беше правил постоянна кариера в спорта, постоянно би трябвало да имаш втора или трета работа. Не беше непрекъсната работа.
Те поддържаха ли Ви?
Баща ми не толкоз. Всички бяха притеснени. Не, че не ме подкрепяха, просто бяха обезпокоени. Не разбираха. Не виждаха това, което аз виждах.
От кого сте наследили характера си?
Поравно от майка ми и татко ми. (смее се)
Значи сте едно бясно семейство?
Аз съм добър човек с положително сърце. Но от време на време изгубвам хладнокръвие. Това е животът.
Гледах документален филм за Вас по Netflix. Страхотен филм! Какво е да допуснете камера да Ви следва на всички места? И то освен в сполучливите моменти, само че и в най-тъмните моменти, когато сте грохнал?
Трудно е. Вероятно говорите за последния документален филм „ McGregor Forever “. За мен е най-трудно да виждам тъкмо него, тъй като демонстрира както върховете, по този начин и паденията ми. Редом до всичките ми триумфи виждате и разрушен човек на операционната маса, самичък с мислите си. Има доста сложни моменти в спорта, само че това част от него. Това е моето премеждие, в него съм от 16-годишен, оттогава има камери към мен. Вървим по този път с почитателите ми, те са с мен от началото. Това не е агитация, няма да видите единствено най-хубавото от мен, показвам всичко. Винаги споделям на бойците, както и на себе си: " Ако се покажеш пред света и разкриеш душата си, и се биеш с цялото си сърце, светът ще отговори с обич ". Това се случи с мен.
Това ли е най-трудният миг в живота Ви - когато си счупихте крака?
Със сигурност в спортната ми кариера, да. Много сложен миг.
Възстановявате ли се?
Не. Не се възвръщам, към този момент съм възобновен! Но в бойните изкуства има толкова политика зад кулисите и в този момент очаквам с неспокойствие да се върна към метода си на живот.
Ще се завърнете ли на кръга?
Време е да ме пуснат да се върна. Надявам се, включиха ми в тестовия лист на антидопинговата организация. Тестваха ме два пъти за един час. Преди два дни пристигнаха на яхтата ми и ми взеха кръв и урина, по три проби. Един час по-късно се върнаха, с цел да го създадат отново. Правят ми доста проби. Правя всичко по силите си да получа нова дата и да стартира да се приготвям за борбата си. Дано Господ даде и това се случи скоро.
Вижте какво описа Макгрегър за живота си преди звездната спортна кариера, най-тежката си травма и глада за победа в предаването.
Защо сте тук?
Тук съм поради моята марка уиски. Пожънахме огромен успех с него, трансформира се в световен феномен. Сега го презентираме в София и в България като цяло. Много се гордея с това и за мен е изключителна чест. Исках да дойда и да споделя любовта, поддръжката и да заздравя връзките си. За първи път съм тук, хората се държат доста благо с мен. Дойдох и за да гледам бойното шоу. Ще видя какви ММА таланти има България. Моят бранд уиски поддържа събитието.
Тренирате ли с български бойци?
Не. Но определено търся хора, с които да упражнявам. Ако остана тук по-дълго, ще нуждая се от бойци, с които да упражнявам сигурно.
Каква е разликата като се биете в този момент, когато сте толкоз сполучлив, спрямо началото, когато не сте били звезда и сте нямали пари и благоприятни условия?
Аз се стремя към състезание, то е движещата ми мощ. Не се удрям за пари или популяност, а за чувството да се съревноваваш със себе си и да подлагаш на тестване уменията, които си упражнявал в залата, на огромна сцена. Така че няма разлика за мен - дали се удрям пред един човек или пред един милион души. Пак се биеш, отново се конкурираш. Усещанията са едни и същи.
Могат ли триумфите да скапват човек? Вашият триумф разглези ли Ви?
Не. Хората биха го споделили, само че ето ме тук – работя повече от всеки път. Така, че не бих го споделил.
Защо го споделят тогава?
Когато се събудиш и имаш всичко - човек, който ти прави готви храната, хубави облекла, скъпи и хубави неща, може да загубиш тласък. Но аз постоянно се стремя към съревнованието. То ме успокоява, то е моето лекарство. Знаете, от няколко години не съм се състезавал заради травма, от която скоро се възвърнах. Много съм благополучен и се усещам блажен. Благодаря на Господ и на лекарите, които ми помогнаха. Чакам с неспокойствие да се върна в надпреварите. Гладен съм за победа и доста се вълнувам.
Колко пирони имате в левия си крайник?
Имам железна пластина, титаниево желязо от коляното до глезена. Така, че кракът ми към този момент не може да бъде строшен.
Значи в този момент сте по-добър?
По-силен съм, като Арнолд Шварценегер, Терминаторът от „ Терминатор 2 ”.
Вярно ли е, че в миналото сте работили като водопроводчик?
Да.
Бяхте ли добър в работата си?
Не, само че можех да върша страховит чай! (смее се) Това беше в младите ми години, бях единствено чирак, който учеше занаята. Но до момента в който учех занаята, също се подготвях да бъда войник. И в един миг поех риск, който се отплати.
Ремонтирали ли сте водопроводите на Ваши почитатели?
Аз бях промишлен водопроводчик, работех на огромни обекти, като този. Правех водопроводната система в такива здания, където тръбите са чугунени, огромни и тежки. Това е по-тежка работа. Не съм ремонтирал в жилищни здания.
Колко работни места сте сменили, до момента в който се борехте да станете боеца, който сте в този момент?
Работил съм няколко неща, бях снабдител на хранителни артикули с татко си преди доста години. Доставяхме чипс и сладки в магазини в Ирландия. Обикаляхме с вана, спирахме пред магазините и доставяхме чипс, сладки, шоколад и аз ги редях по етажерките. Но Слава Богу открих бойните спортове и се получи.
Гледах изявление, в което казвате, че сте били треньор по бокс на дами. Вярно ли е?
Да, това е правилно. Точно преди да направя дебюта си в UFC. Вече бях станал международен първенец в две категории в авторитетна организация, само че нямаше пари в това. Затова се наложи да стартира работа в залата, в която се упражнявах, като треньор по бокс за дами. Тренирах майка ми, сестрите ми и техните приятелки.
Получавах по 5 евро на час за човек и се е случвало от време на време да пристигна единствено един човек. Съответно съм имал единствено 5 евро за цялата седмица. С тези 5 евро отивах в магазина да си купя кутия пилешко филе, пакет броколи и дребна опаковка доматен сос и това ми беше храната за цяла седмица.
Тренирали сте майка си?
Да, майка ми, сестрите ми и още няколко дами, които идваха на тренировките. Понякога идваха няколко споделяха, че ще дойдат и не се появяха след това. Така оставах с по един човек.
Те имаха ли същата спортна гняв, която Вие показвате до момента в който се биете?
Не, аз бях добър треньор. Поддържах ги в добра форма и имах добра система. И в действителност да съм треньор ми позволяваше да заставам повече време в залата, тъй че трябваше да съм предан. Не можех просто да не дойда, тъй като тези дами ме чакаха. Трябваше да бъда там дори в дните, в които не желаех да упражнявам, трябваше да отида. Това ми оказа помощ да прекарам повече време в залата, което пък докара до това да съм по-добър войник.
На какъв брой години бяхте, когато за първи път влязохте в залата и станахте войник?
Тренирал съм бокс и кикбокс още като младеж, само че ММА беше доста нов спорт. Той не съществуваше в Ирландия и имаше единствено едно място, на което можеше да се практикува – фитнес залата „ Стрейт Плюс ”. Там ме посрещна моят треньор, който и до през днешния ден работи с мен. Влязох при него в залата, към 16 или 17-годишен и започнах да упражнявам ММА. Две или три седмици по-късно влязох в първата си борба. Останалото е история.
Наистина останалото е история. Вашите близки – майка Ви, жена Ви, гледат ли срещите Ви?
Да, майка ми гледа със закрити очи. Може първоначално да седне до кръга, само че когато стартира боят, тя бяга от залата. Трудно е за фамилията и околните ми, даже за мен. По-лесно е да се удрям вътре, в сравнение с да виждам някой прочут по какъв начин се бие.
А по какъв начин гледате Вашите срещи? Имате доста триумфи, само че също сте и побеждаван. Колко мъчно е да гледате Ваша загуба?
Победите и загубите са част от играта. Това е приключението ММА. Не става дума толкоз за резултатите, а за уроците по пътя. Как виждам мачовете – поставям си очилата, сядам с лист и химикал, и виждам всеки подробност. Записвам си всичко, което не съм забелязал.
А мъчително ли е за гледане?
Не, аз се гордея с бойните си умения. Това изисква много кураж. Имал съм страхотни триумфи кой от кой по-голям и също много загуби. Това е част от пътя ми и се гордея с него. Но не преставам напред. Историята ми надалеч не е завършила.
Успехите или неуспехите са по-добри учители?
Можете да кажете, че научавате повече от загубите, сигурно. Но също по този начин може да изпитате блаженство след триумфи. Ако спечелиш един път, си победител. Не би трябвало да тренираш, ти си най-хубавият. Умът ти може да стане ленив. Започваш да имаш его, а в бойните изкуства не можеш да имаш его. В залата споделяме: Остави егото си пред вратата. Работи и по двата метода. Важно е да запазиш централизация и да се фокусираш върху уроците без значение от резултата. Така ставаме по-добри.
Обикновено зад всеки популярен състезател има един вманиачен родител, който се жертва и окуражи. Вие имате ли подобен?
Майка ми, имам страхотни родители, които са с мен и до през днешния ден, Слава Богу. Майка ми и татко ми са добри с мен. Майка ми би направила всичко за мен сигурно. Когато напуснах работата си като водопроводчик си потеглих с думите: „ Няма да се върна. Това не е за мен. “ Казах, че ще стана професионален войник. Но никой в Ирландия или въобще в ММА не беше правил постоянна кариера в спорта, постоянно би трябвало да имаш втора или трета работа. Не беше непрекъсната работа.
Те поддържаха ли Ви?
Баща ми не толкоз. Всички бяха притеснени. Не, че не ме подкрепяха, просто бяха обезпокоени. Не разбираха. Не виждаха това, което аз виждах.
От кого сте наследили характера си?
Поравно от майка ми и татко ми. (смее се)
Значи сте едно бясно семейство?
Аз съм добър човек с положително сърце. Но от време на време изгубвам хладнокръвие. Това е животът.
Гледах документален филм за Вас по Netflix. Страхотен филм! Какво е да допуснете камера да Ви следва на всички места? И то освен в сполучливите моменти, само че и в най-тъмните моменти, когато сте грохнал?
Трудно е. Вероятно говорите за последния документален филм „ McGregor Forever “. За мен е най-трудно да виждам тъкмо него, тъй като демонстрира както върховете, по този начин и паденията ми. Редом до всичките ми триумфи виждате и разрушен човек на операционната маса, самичък с мислите си. Има доста сложни моменти в спорта, само че това част от него. Това е моето премеждие, в него съм от 16-годишен, оттогава има камери към мен. Вървим по този път с почитателите ми, те са с мен от началото. Това не е агитация, няма да видите единствено най-хубавото от мен, показвам всичко. Винаги споделям на бойците, както и на себе си: " Ако се покажеш пред света и разкриеш душата си, и се биеш с цялото си сърце, светът ще отговори с обич ". Това се случи с мен.
Това ли е най-трудният миг в живота Ви - когато си счупихте крака?
Със сигурност в спортната ми кариера, да. Много сложен миг.
Възстановявате ли се?
Не. Не се възвръщам, към този момент съм възобновен! Но в бойните изкуства има толкова политика зад кулисите и в този момент очаквам с неспокойствие да се върна към метода си на живот.
Ще се завърнете ли на кръга?
Време е да ме пуснат да се върна. Надявам се, включиха ми в тестовия лист на антидопинговата организация. Тестваха ме два пъти за един час. Преди два дни пристигнаха на яхтата ми и ми взеха кръв и урина, по три проби. Един час по-късно се върнаха, с цел да го създадат отново. Правят ми доста проби. Правя всичко по силите си да получа нова дата и да стартира да се приготвям за борбата си. Дано Господ даде и това се случи скоро.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ